The March
Ahat Lyrics

Сам тази нощ пред звездния безкрай.
Alone tonight in front of the endless stars.

Сам беше той увит със скъсан плащ.
Wrapped in a torn cloak, he was alone.

Всеки друг би спрял, всеки, аз знам.
Anyone else would have stopped, I know it.

Всички други спят знам, че съм сам.
I know everyone else is sleeping, I'm alone.

Всеки друг би спрял в своят Рай.
Everyone else would have stopped in their paradise.

Кой ли би вървял докрая сам извън своя сън?
Who else would walk all the way alone out of their dreams?

Мрак студ и прах пред звездната врата,
Darkness, cold, and dust in front of the stellar gate,

За първи път сега и той изпита страх.
For the first time, he experienced fear.

Мойте войни спят, сам съм сред тях.
My wars sleep, I'm alone among them.

Всеки друг би спрял в земният Рай,
Everyone else would have stopped in earthly paradise,

Само аз не спрях. Стигнах до край.
Only I didn't stop. I reached the end.

Пътят свърши сякаш бе отрязан с нож моят сън.
The path ended as if my dream was cut with a knife.

Старият жрец бе прав кой път винаги води до тук.
The old priest was right, the path always leads here.

В чий сън светът е облян в кръв.
Whose dream is the world bathed in blood?

По кой път аз стигнах до тук.
By which path did I come here?

Цял живот водех войни,
I waged wars my whole life,

За да достигна ръба на света.
To reach the edge of the world.

Смърт, страх, пепел и грях
Death, fear, ashes, and sin

Напомнят за мойта вина.
Remind me of my guilt.

И нали ти жрецо мъдър в светлия храм Ериду.
And aren't you, wise priest of the bright temple of Eridu,

О, ти предрече, че всеки сън има край.
Oh, you predicted that every dream has an end.

Той бе повярвал на една древна карта
He believed in an ancient map

И цял живот бе водил войни, за да достигне
And he waged wars his whole life to reach

Края на света. Далеч зад него бяха останали
The edge of the world. Far behind him were left

Суза, Вавилон, Маган, Инд, Геон, Ефрат.
Susa, Babylon, Magan, India, Gihon, Euphrates.

Той стоеше на ръба на света,
He stood on the edge of the world,

Изморен, остарял, загърнат със скъсаното наметало.
Tired, old, wrapped in a torn blanket.

Зад него в боен ред се строяваха
Behind him, in battle formation,

Стотниците, войниците, бойните слонове,
Hundreds, soldiers, war elephants,

Конете, колесниците.
Horses, chariots.

А той стоеше на света
And he stood on the edge of the world

И гледаше в звездния хаос.
And gazed into the stellar chaos.

Накрая вдигна меча и викна: Напред.
Finally, he raised his sword and shouted: Forward.

Цял живот водим войни,
We wage wars our whole lives,

За да достигнем ръба на света.
To reach the edge of the world.

Всяка нощ от страх се потим,
Every night we sweat from fear,

За да не паднем от там.
So as not to fall from there.

Сега кой ще ни каже,
Now who will tell us,

Има ли пътят ни край?
Does our path have an end?

Кой ще ни каже,
Who will tell us,

Ще стигнем ли ние до край?
Will we reach the end?

Ти жрецо мъдър в светлия храм на деня.
You, wise priest of the bright temple of the day.

О, ти предрече, че всеки сън има край...
Oh, you predicted that every dream has an end...