Todor Kolev (Bulgarian: Тодор Колев) (26 August 1939 - 15 February 2013) wa… Read Full Bio ↴Todor Kolev (Bulgarian: Тодор Колев) (26 August 1939 - 15 February 2013) was a leading Bulgarian actor. Born in Shumen, his first major film was Tsar i general (Tsar and General) in 1966. He appeared in more than 30 films. He was best known to the Bulgarian audience by his roles in comedies such as "Gospodin za edin den" ("Gentleman for A Day"), "Dvoynikat" ("The double"), "Prebroyavane na divite zaytsi" ("The Hare Census"), "Tsarska piesa" ("Royal play"), "Posledniyat ergen" ("The last bachelor"), "Opasen char" ("Dangerous charm"). During the time of Communist dictatorship he was temporarily exiled from Sofia to Sliven for the joke he made that three "Toshko"s were making the Bulgarians laugh ("Toshko" is the shortened for "Todor" in Bulgarian) - the Communist dictator Todor Zhivkov, the clown Toshko Kozarev and himself. After a long battle with cancer Todor Kolev passed away on 15 Februart 2013, aged 73.
Samotniyat chovek
Todor Kolev Lyrics
We have lyrics for these tracks by Todor Kolev:
Falshiv geroy Там, дето поисках бях, взех колкото пожелах. Днес питаш ме т…
Jalba za mladost Нямаше още никакви хора около кафенето "Кристал", късите рок…
Kak shte gi stignem Amerikantsite? Как ще ги стигнем американците? Че и затминем, кога? Другари…
Kamion me blusna Също като в тринайста година - войната, госпдоин докторе, в …
Pesen za lyubimiya grad А'де one, two а one, two, three, four. София, братче, е…
Pesen za srednata vuzrast Не, не, не, не си отивай моя възраст средна Даже,…
Urok po frenski Qu′est-ce que c'est? C′est la трандафор. Qu'est-ce que c'est…
The lyrics are frequently found in the comments by searching or by filtering for lyric videos
More Genres
No Artists Found
More Artists
Load All
No Albums Found
More Albums
Load All
No Tracks Found
Genre not found
Artist not found
Album not found
Search results not found
Song not found
Igor Markovski
стихотворението е на Борис Христов от книгата "Честен кръст" (1982), музика: Еди Казасян
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба
Мая Васлева
Тодор Колев е част от нашето национално духовно съкровище.Той е здрава опора и за националното ни достойнство. Обичаме си го, ценим творчеството му и благодарим, че го е имало, за да споделя, дори от Отвъдното таланта си с нас и да ни прави по-смирени и по-добри. Поклон!!!
37desko
Великият Тодор Колев! Поклон пред паметта му!!! Беше...и си остава ВЕЛИК!!!
vagabondino1
Искам да отбележа, че портретът на Тодор Колев е правен от мен през 1980 г.
BO YACI
Великолепен е ! Смятам една от най-хубавите му снимки. Ако желаете разкажете кога и къде се случи :)
Niki Nikolov
BO YACI коректно е да дадете кредит за снимката.
Emil Angelov
И к'во , компот ли да ти отвора?!
Stoyan Grozdanov
Изглежда Добросъвестен!?
Igor Markovski
стихотворението е на Борис Христов от книгата "Честен кръст" (1982), музика: Еди Казасян
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба
Mladen Mikov
Поклон пред хора като вас.Старата ,генерация и новата нямат нищо общо.
The Bad Radio
Слушам, усмихвам се и плача, пълен катарзис, нямам други думи, непрежалим Тодор Колев.... <3